Весела Николова Фламбурари е съвременна българска детска писателка. Родена е в България, най-прекрасната страна, както я определя самата тя, живее в Гърция, защото там я отвежда любовта. Завършила е специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Николина Георгиева,  а след това специалност „История и теория на световната култура“.

В периода 1993 — 2000 г. създава и води детското неделно предаване „Тинтири-Минтири“ по програма „Христо Ботев“на БНР. През 2008 и 2009 година пише сценариите на две поредици от тринадесет епизода „Приказчици“ от телевизионната поредица на БНТ „Лека нощ, деца!”.

Весела Фламбурари е автор на книги за деца и юноши: 1999 — „Приказки за мъничета“, илюстрации Яна Карпачева ИК „Фют” 2005 — „Приказки от горната земя“, ИК „Симолини” Книга 1: „Мина, магиите и бялата стъкленица“, Книга 2: „Мина и магията за предсказание“, 2007 — „Приказчици“, илюстрации Радостина Нейкова ИК „Проф. Петко Венедиков“, 2009 — „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина“, илюстрации Радостина Нейкова, ИК „Жанет 45” 2009 — „Приказки за театър“, илюстрации Радостина Нейкова, ИК „Проф. Петко Венедиков“, 2010 — „Коледни приказчици“, илюстрации Радостина Нейкова, ИК „Проф. Петко Венедиков“, 2010 — „Приказчици, приказчици“, илюстрации Радостина Нейкова, ИК „Проф. Петко Венедиков“.

През 2010 година Весела Фламбурари получава националната награда за детска литература „Петя Караколева“за книгата си „Приказки за театър“. През 2011 година е удостоена с националната награда за детско книгоиздаване „Константин Константинов“ в категория „Автор“. Веселка е млада, ведра и много талантлива. Срещите с децата й показват, че децата ни обичат да четат, особено истории, в които са налице фантазия и пак фантазия…

Познавам Весето, тази магьосница на словото от Фестивала на детската книга в Сливен. Радвам се, че има такива хора, които с усмивката си, с оптимизма си, с ведрия поглед към света съумяват да превърнат и тъмното кътче в слънчево зайче например… Тя отговаря на въпросите ми спонтанно и непринудено. Такава е Весела Фламбурари.

Бихте ли разказали нещо за вас на читателската аудитория?
Името ми е Весела Николова Фламбурари. Родих се в град Добрич, България, в семейството на учителка и скулптор. Мама, Мими Богданова, беше преподавател по биология. Баща ми, Никола Богданов, е известен творец. Сигурно съм прихванала мъките и безсънните търсения на изкуството в родната си къща защото още от бебе си играех в бащиното ателие. Често бях омазана от перчема до петичките в глина и гипс. Въпреки, че разбираше моята склонност към творчество, мама често се отчайваше от мен. Просто й се налагаше да ме къпе по осем пъти на ден...

Г-жо Фламбурари, според Вас детските писатели се раждат такива или всеки може да се научи да пише приказни истории? 
Интересно ми е, че всичко, което напиша излиза винаги и само за деца! Не мисля, че сама съм си избрала тази пътечка... По-скоро, писането за деца ме е избрало! Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „детски писатели”! Разбира се не мисля, че от бебе съм си знаела, че ще стана детска писателка... Но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшничко в мен се е готвело точно за такава съдба! Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории. Да ги чета и да ги разказвам... Писането идва с четенето! И Музите трябва да се хранят с нещо, нали така?

Вярват ли повечето хора в чудеса, или това си остава приоритет на малчуганите?
Ах, колко е хубаво, че приказчиците и фантазийните истории се четат не само от децата, но и от големите! Не мисля, че големите не вярват в чудеса! Просто наричат чудесата с други имена! Нали най-големите магьосници на нашето време са астрофизиците. Квантовата физика ни показва чудеса, за които не сме и мечтали. Разказва ни за пътувания във Времето, за паралелни на нашия свят светове, за 21-те грамчета на душата и нейните пътуванията. Чудесата са навсякъде около нас.Та нима животът не е чудо! Всички хора вярваме в чудесата! И така трябва да бъде! Навсякъде около мен никнат чудеса: Например моят съпруг, Василис Фламбурарис. Той е най-миличкия на света доктор-анестизиолог. Много обича моите книжки, и много, много ми помага да пиша. Разбира се, преди да обсъдя с него някоя нова идея за книжка, трябва да му сервирам обяда. Но аз обичам да готвя и да си похапвам (това си личи и от закръглената ми фигура!). Смее се…

Каква е разликата между Весела, която написа първата си книга и Весела, която е утвърден и обичан детски автор?
Толкова е вълнуващо! Мисля си, че от написването на първата ми книжка до сега всичко е станало различно и всичко си е останало еднакво. Еднакъв е копнежът за написването на нещо новичко, еднакво е вълнението от самото писане. Еднакъв е ужасът и страхът, когато зацикля някъде и ми се струва, че никога няма да мога да продължа, еднакво е удовлетворението когато в някоя сутрин се събудя с готово решение на ум и довърша книгата. Различен е багажът от прочетени книжки в главата ми. Различна е дълбочината, която искам да сътворя... Различното се появява и в сладките писъмца от децата, в радостта от връчените ми награди, в бурните и весели срещи с хлапетата. Срещи за които се готвя от далеч и разказвам моите приказки с помощта на моите импровизирани кукли.

Родена сте в България, живеете в Гърция…Къде е щастлива Весела Фламбурари?
Това че сме в пълна хармония с моя съпруг ме прави щастлива. Щастлива съм навсякъде,  където е и той. Родена съм в България, живея в Гърция. Няма да се учудя, ако изведнъж решим да се преместим да живеем на северния полюс, ей така за да изучим живота на белите мечки и полярните динозаври... С Васили имаме наша собствена страна. Тя се движи постоянно и образува около нас защитно сапунено мехурче. Много е удобно!

Бихте ли описали как минава един Ваш типичен ден?
Така-а-а... това правя сега: Стоя си вкъщи и пиша. Залягам и се мъча над кратички приказки, дълги романи, повести-колажи и засукани пиеси. И само да съм здрава, смятам да продължавам! Моите дни са различни. Пиша много, но правя и разни други неща: Готвя, пея си песнички, пера и чистя, ходя на кино, чета книги и книжки. Много обичам да разглеждам картинките в книгите. Имам си една най-добра приятелка. Тя се казва Радостина Нейкова и е най-нежната, смешна и страхотна художничка, която познавам! Радост рисува картинките на всичките книжки, които пиша. Много са хубави!

Чудо ли е писането и отговорност ли е да се пише за деца?
Чудото на писането е огромно... Обичам да пиша! При това приемам детската литература и писането за деца съвсем, съвсем насериозно... Направо съм непоправима! Такава си бях и такава ще си остана! Когато пиша, всичко преминава през моите мисли, през моите чувства, всичко се превръща в сътворена от мен вселена…

Според Вас, какво прави хората истински щастливи?
Любовта! Любовта е единственото чудо, което ни прави топли, креативни и щастливи! Толкова просто и толкова сложно едновременно...

Липсва ли България на Весела Фламбурари?
Обичам да си идвам в България. И много често си идвам! Обичам зеленичкото на планините и морето, дето все е разбунено. Обичам родният си град - Добрич! Много обичам и София! Обикалям насам-натам и се радвам! Защото носталгията си е „таралеж в гащите”! Само, който не се е убол на нея не я знае! Но носталгията ми показва България, такава, каквато е наистина – прекрасна! България е прекрасна, прекрасна! И никакви мърморковци не могат да ме убедят, че не е такава! Носталгията е само част от копнежа, който ни кара да бъдем истински, такива каквито сме.

Пожелайте нещо на Вашите читатели и почитатели в България и извън пределите на Родината…
Да бъдем креативни, истински, и влюбени в изкуството да живеем, независимо къде се намираме!

 http://www.rodinabg.net/?action=news&id=1267