Червеното листо е от Сахара.
Рожба е
на нероденото дърво
в оазиса,
до който ще отида.
Там няма есен.
Червеното е цвят на пясъка
и слънцето.
И цвят на любовта,
която съществува.

Бил съм в Сахара... Най живите неща там са елатитите - вкаменелостите от дървета... Но там, в тази пустош, има някаква топлинка, някакво очакване... все идно зеленината отнякъде ти казва:
ХЕй, аз ще се върна!!

Звучи красиво, романтично и изпитващо. Надеждата дори е в кактусите нали?;) Благодаря, че прочете.

Няма защо да ми благодариш - на мен ми беше приятно и ми хареса - просто в съзнанието ми изникна картината.... В либия Сахара се слива със Средиземно море... Има плажна ивица от 1000 км! От Бенгази, почти до Триполи!
Знаеш ли, там духат гибли.. това са едни пясъчни бури, при които всичко става червено....и хруска между зъбите.. Няма спасение - това са много фини песъчинки... Но това в момента ми напомня за цикличността, с която природата се опитва да заличи човешките творения... По същия начин има сили, които се опитват да заличат любовта...

е че любовта е непобедима!