смях хапещ ухото ми подстрекава

любов

имам лято зелено и слънчево

 

забравям сълзите

бърша стъклото без гъба

по което непроницаемият дъжд заваля

 

и ми е смешно

рагтаймът звучи с острота

далечна като луна

 

ако този дом ни приляга като шапка удобна

то хлябът е вкусен

прахта ни е скъпа водата е мед

 

яйцата приличат на нас

свети семафорът близо до нашата улица

осветява небето ни

 

докато обичаме таратор

маслини и моркови

стъргалото е излишно

 

 

пазим мида

с кръст рисуван от времето

галим скъпите спомени

 

всеки бурен чупи

и непременно поливай драцената

без излишно да се вълнуваш

 

маяк/ът е нарицание но в никой случай самота

 

 

 

 

Затова, че се включи в екперимента! Ще се радвам на още твои текстове.
Поздрави от света на лЕКСПе, в който думите са крайпътни камъни, но обърнеш ли им за миг гръб - разбягват се и се преподреждат. :) А дали само там е така?

Петя

за мен е удоволствие този експеримент:))) Светът на ЛекспЕ е доста интересен и провокиращ. Хъм, ти си пълна с идеи и провокираш успешно хората около себе си. Ех, Петя!