без този дъжд
дали ще се вълнувам
подобно мида във устата на вода

непременно ще забравям
че лятото не хапе
като любовта

смехът ти зелен
като лято ме гали
особено днес

ако рагтаймът звучи като нож
с най-острия връх
подстрекавам дъжда на дуел

и улицата става дом
не само
на далечната луна

смешен морков
без стъргало
правиме на таратор

хляб яйце маслина с гъби
за вечеря или обед...

под шапка от стъкло
и слънчево небе
зелената драцена няма да умре

една сълза върху листото й
ще бърша

семафорът не свети
самотен точно като маяк
най-непроницаем

едно небе
а толкова прах
и толкова кръстове

в ухото ми пищи светът