-         Мамо, коя е тази буква?

-         А.

-         А тази?

-         Г.

-         Ох, много съм малък още, не мога да ги запомня! На нищо не ми приличат!

-         Не можеш ли? Я ела да видиш тази книжка, която леля Лили е написала за децата като теб. Тя ще ти помогне да научиш буквите.

Лили Спасова е почувствала какво е нужно на децата. Знае как да им помогне да растат любознателни и с добри сърца. Тя живее в техния свят, разбира ги и умее да им говори на разбираем за тях език. Разказва в своите приказки за приятелството, за щастието, за доброто. Учи ги на трудолюбие, да си помагат в беда, да разчитат на приятеля. Да не бъдат завистливи, да се щастливи, когато постигнат нещо. Учи ги на любов към животните, нейните добри приказни герои. Да виждат красотата, да умеят да щ се радват. И най-важното: да свързват различните впечатления в една завършена картина на света, в който ще растат.

Тя прекрасно разбира, че децата запомнят нещо за цял живот, само ако си съставят образна представа за него. И е направила за тях от чертичките на буквите образи – приказни и в същото време реални.

Защото Лили Спасова знае: приказките са началото на познанието. Те са първите стъпки да се проникне в тайните на заобикалящия човека свят, първите опити за опознаването му. Преплитането на действителност с фантазия и вълшебство е най-добрият начин децата да получат знания, но същевременно е и истинска школа за възпитание, за залагане моралните основи на бъдещия човек. Не спестява опасното и лошото, но само за да се пазят от него, а не да се ужасяват и ожесточават. От крокодила и змията можем и трябва да се пазим!

Майсторски, ненатрапчиво, им “прокарва” в забавния разказ по някоя мъдрост, която остава за цял живот:

“Доброто не търси отплата. Точно за това е Добро.”

“Доброто се помни!”

“Цар се става не само по сила, но и по ум.”

„Който гледа прекалено назад – може да падне в капана отпред. Гледай къде вървиш!”

“Не всеки, който е любезен, е искрен.”

“Понякога това което чуваме, не е това което отговаря на истината”

И в това няма нищо чудно за една сериозна, дълбоко лирична поетеса. В книгата си “По Диогенски” (изд.”Издателство Домино” 2005 г.) тя пише:

Животът е грънчар.

От топка глина

ме извайва.

Ваза.

И после ме рисува

с пръсти

на художник.

Ставам ваза с цвят.

Единствена.

С приказките, които публикува в  детското списание “Арти” Лили Спасова помага на живота да извайва и рисува малките деца. С много обич и разбиране. И с добросърдечното желание да им помогне да запазят в себе си детския поглед, когато пораснат. Като нея...

Да се надяваме, че тя ще им направи чудесен подарък и с книжки с нейни приказки.

................

-         Мамо, мамо, научих буквите! И още много неща. Вече зная какво е гепард, зебра, ибис, опосум. Зная къде живеят много животни. Вече съм голям!