Докато умираше, размишляваше с какво бе заслужил привилегията да се роди и да живее. Не си отговори.
После се сети, че животът му прилича на огромна длан с пръсти, които никога не изпълняваха предназначението си. Изпита пронизваща болка ...

Животът е грънчар.
От топка глина
ме извайва.

Лудият в парка -
тъжен човек, който мачка каскета си
яростно, после го запокитва в лицето на вятъра

Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.

на Карина и Стефания
Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка...

Червеното листо е от Сахара.
Рожба е
на нероденото дърво

в един от оранжевите ми дни
има усмивки
които влизат през прага и сядат на дървени столове

***
Реката е
посока без стрелки и знаци.

когато вали сънят бяга от очите ми
слушам
как капките свирят музика на Вивалди

понякога вечерите ми са дълги като шевица
неразтегливи
шарени

Сутрин ставаше точно в шест. Босите и крака изтропваха по дървения под сякаш крачета на дете. В банята приковаваше внимание върху лицето си. Гледаше белега, който започваше от ръбчето на лявата и вежда и се спускаше, като нарисувана черт...

Тя,
беше уловила дланта
на зрялата красота и