Сутрин ставаше точно в шест. Босите и крака изтропваха по дървения под сякаш крачета на дете. В банята приковаваше внимание върху лицето си. Гледаше белега, който започваше от ръбчето на лявата и вежда и се спускаше, като нарисувана черт...

Тя,
беше уловила дланта
на зрялата красота и

искам да се раждам отново
да чувствам
първия сблъсък със светлината

жената останала без лице
е
сянка от сън на един застаряващ

тя е непретенциозно момиче
носи шапка и обувки
червени

Когато остарея ще пътувам
до Египет
развяла бялата си грива...