Новият роман на Христина Панджаридис „Ничия” или жив ли си – значи изходът е възможен

 

Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор в общинския вестник на гр. Елин Пелин. Сътрудничила е с журналистически материали на много издания. Пише хайку и разкази. Печелила е втора награда за хумористичен разказ на тема "Криза" в конкурса "Каунь 2010" (Хасково); има две отличени хайку в Петия национален конкурс за хайку. Публикува във в. "Литературен вестник", сп. "Знаци", "Литературни балкани" и др. През юли 2011 изд. "Сиела" публикува романа "Ярост", написан в съавторство с Димитър Стоянов. Откъс от романа на руски език е публикуван във февруарския брой на международния литературно-публицистичен вестник "Интелигент" - Москва. Кореспондент на списание "Световете" във Страсбург, Франция, където живее. Член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Христина Панджаридис е от авторите, които се проявяват в полюсни жанрове – от най-късия, хайку, до романа „Ярост“ (2011 г.), написан в съавторство. През 2012 година е обявена за най-добър автор на кратка проза на Медийната група на международните литературно-публицистични вестници „Интелигент“– Русия.

 

„Повтаряй си, че не си сам,
докато на самотата й писне
и нервите й счупят пантите на вратата.”

 

откъс от стихотворението на Хр. Панджаридис: За височината на самотата

 

Л.С. Романът ти е изключително добър, може да се каже, че е прекрасна книга. Боравиш с българския език гъвкаво, налице е отлична образност. Как се пише такъв роман”? Роман- поезия или роман-пътека към душата на читателя?

 

Х.П.

Роман-пътека за мен, но защо да не бъде за някого и поезия или поезия в прозата?

Ако всеки читател открива част от липсващото му късче в момента – каква по-голяма награда за автора.

 

Л.С. Ти си човек творец, човек който наблюдава света и отчита, забелязва детайла. Човек, който не се плаши да надникне в дебрите на безграничната човешка душа и вътрешните противоречия крещящи в нея. Трудно ли е да си смел в днешния ден?

 

Х.П.

Зависи какво е определението за смел. Приемаме ли, че изразяването на истината /от твоята гледна точка/ е смелост – винаги си е рисковано. В паметта ми не се е изтрил един епизод с моя близка, която преди двайсет и седем лета ме съветваше да казвам на бялото черно и обратно... за да съм добре.

 

 

Л. С. Колко време ти отне писането на този роман? И има ли нещо, което не успя да споделиш в него с читателя?

 

Х. П.

 

Написох го за един месец. Постоя в компютъра. Редактирах го. Изпратих текста на три приятелки и се съобразих с техните мнения. Наново го прочетох и разчовърках епизоди и реплики. След прочита на редактора ми Янко Янчев, по негова предложение, промених една сцена като завъртях нещата на 180 градуса.

 

 

 

 

Л.С. Любовта емигрант ли е, или полиглот? 

 

Х.П.

Полиглот – да! За емигрант... наложи ли й се да спаси кожата си – ще изкачи и Хималаите!

 

 

 

Л. С. Как пишеш книгите си?

 

Х.П.

Първо едва сега започвам да пиша книги. Творческият им стаж е кратък. Винаги пиша – хайку, стихотворение, разказ – с нетърпение и желание да се пренеса в друг смят. Мечтателка съм си и не пораснах!

 

Л.С. Каква е Христина във Франция и каква в България?

 

Х.П.

За такива разлики попитайте хората, които ме познават. Със сигурност във Франция съм българка. Не се притеснявам, а го изтъквам при всеки повод.

 

 

Л.С. Щастие ли е да си писател?

 

Х.П.

Щастие е да правиш онова, което обичаш. Писането за мен е животът без условности, без ограничаване на правата ми, без „това –да, това – не“.

 

Л.С. „Любовници на тялото се намират, но любовници на потайностите вътре в теб – безнадежден случай!” И все пак дори и в най-голямата безнадеждност ти сякаш откриваш капката надежда…Така ли е?

 

Х.П.

От татко знам, че без надежда си умрял. Жив ли си – значи изходът е възможен.

 

 

 

Л.С. Според теб какви читатели ще посегнат към книгата ти?

 

Х.П.

Надявам се не единствено разочаровани от любовта или живели /живеещи днес/ в чужбина. Моята главна героиня Доротея – прототип на истниска българка, - между страниците на романа е в България и Испания. „Ничия“ е четиво за майките и за дъщерите, за силата ни да прощаваме, за въпросите, които търсят отговори. Ще ви спре любов, злоба, надежди, авантюра, пътища нагоре-надолу.

Много се зарадвах, че мой приятел, също творец, сподели, че романът ми го е докоснал... и още две страници комплименти.

 

Л.С. Коя или кои са любимите ти книги?

.

 

Х.П.

Не мога без книги. Книги има навсякъде около мен. Дори в кухнята си държа листа за писане и книги. Ами  нали така – когато останат 5 минути, надниквам какви са ги забъркали героите на книгата, която чета в момента.

Любими книги? Хората, които ме познават, са наясно, че когато не съм получила нови книги, препрочитам. Напоследък отново изчетох „Любов по време на холера“. Това е само едно от любимото ми заглавия.

 

Л.С. Книгата ти е в своята традиционна форма – книжен носител. Какво е отношението ти към електронните книги? И според теб електронната книга ще измести ли традиционната?

 

Х.П.

Важно е да е книга! Ще доживеем – ще видим.

 

Л. С. Какво е твоето пожелание към читателите?

 

Х.П.

На читателите на български книги от сърце пожелавам здраве! След здравето от всички благинки в изобилие. Прелива ли – ще раздават на гладни и жадни!

 

 

 

още за Хр. Панджаридис:

 

http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/literatura/12605.html

 

интервюто подготви: Лили Спасова, ст.експерт, ДАБЧ

Радвам се, че романът разширява хоризонтите си и намира все повече читателите. И пожелавам на Христина да пише много романи, стихове и чудесните разкази и да има много радост и от творчеството си, и от топлина и сърдечност на читателите си.