Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2009 22:46 - нещо като дневник
Автор: dara33 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2122 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.11.2009 00:00


Чудя се какво да напиша за начало. Искам да е такова, че да се запомни. Мисля, че е най-добре вместо Здравей, да ти кажа Обичам те. Добро начало нали? Все си обещавах, че ще си водя дневник, който така и не започнах. Може би, защото животът е като побесняло куче, което така ни захапва, че докато се обърнем и то дошъл краят, който сме си мислели че е далече и все още не му е дошло времето. Или може би просто ме е мързяло и съм предпочитала вместо да пиша да чета поезия, прозата на О Хенри и Кортасар, Юго и Мопасан. И най-вече да си играя с теб. Да пеем, да пляскаме с ръчички и да се гушкаме. Любимото ми място за целуване са малките ти крачета, а и вечер още от съвсем малко бебенце сякаш разбра и сама ми ги даваш за целувка. Не че не съм пописвала от време на време, но в никакъв случай не е придобивало формата на дневник. И така – обичам те.  Обичам те с цялото си сърце. Повече от десет години съм мечтала за теб и когато Бог реши да ми направи този най-хубав подарък Теб съм убедена, че не е случайно. Казват, че когато родиш в по-късна възраст се раждало умно и надарено дете. Не знам дали е поради тази причина, но ти освен красота притежаваш ум и дарби, които тепърва ще развиваш. В теб има огромна любов, огромна положителна енергия и грееш в усмивка. Веднъж написах, че моето щастие има име и то е Стефания. Така го чувствам – така го пиша и тук.

 

21-12-2006

Родих прелестната си дъщеричка Стефания. В онзи миг, когато проплака за първи път почувствах онова щастие, което може да се изпита само от жената дарила живот. Видях двете ти крачета и ръчичките, които ръкомахаха така сякаш искаха да уловят движението на въздуха, слънцето, целия свят. Или просто бе уплашена. Прегърнах те веднага и блаженството от това, че те имам изпълни цялото ми същество. Обичам те и съм убедена, че съм те обичала и преди да те зачена, преди да избереш мен да бъда твоя майка. Бях чела, че според Тамара Глоба душите на децата избирали своята майка. Знам, че ти си избрала мен, защото и ти ме обичаш, защото искаш заедно да се учим в този живот. Надявам се да не те разочаровам. И се моля на Бог да ми даде шанса да поживея, за да те отгледам и по-дълго да бъда до теб. Щастлива съм. Чувствам се като човек, осъществил най-голямата си мечта. Не казвам, че нямам други мечти, но с години те сънувах, а с всяко събуждане осъзнавах, че е било само сън. Все казвах, че когато умра, и там ще бъда нещастна, защото не съм си родила още едно дете, дете от любовта на живота ми. А сега когато те прегръщам и гледам малкото ти личице, носленцето, очичките, брадичката, ушите и набръчкното вратленце, малките ръчички си давам сметка, че няма случайни неща, и това че идваш в този етап от живота ми е най-хубавото, най-истинското и най-чисто щастие на света.

Не смея да заспя. Искам да чувам дишането ти. Гледам те и си мисля, че си най-красивото дете на света. Очите ми греят от щастие. Душата ми е щастлива. Поглеждам другите майки от стаята и си давам сметка, че техните лица греят. Сигурно всяка една си мисли, че детето й е най-хубавото и съвършено на света. Също като мен.

-          Мамчета, и вие ли си мислите, че от вашето по-хубаво няма?

Заливаме се от смях, всяка прегърнала своето съкровище, своята любов. Толкова е хубаво да държиш любовта до гърдите си. Толкова е хубаво...И е вътре в нас. Дълбоко. Много и завинаги.

 

...

Защото нищо не е толкова кратко колкото си мислим че е, но и нищо не е толкова дълго колкото ни изглежда. Въпрос на очи и илюзия. А може и на въображение. Само любовта не е нито къса, нито дълга. Нея я има. Просто любов.  Майка ми казваше, че сърцето й е като зелка и за всеки има по листо.  Мисля си, че най-хубавото в този живот е да обичаш. Да обичаш. И пак да обичаш.

...

Днес е топъл летен ден. Стефания получи подарък нежнорозов чадър от леля Лени. Чадърът е на лалета. Стефания е много доволна, дори си направи къща, под която прибира цветните си тебишири и шишето с портокалов сок. Толкова е есетствена и самата тя прилича на едно усмихнато лале. Малко по късно, следобяд й подарих барабанче. Върви и удря с палките, а и прави опити да пее. Невероятен музикален акорд към този така горещ летен ден. Хубаво е когато по спечените от жега улици се чува детска песен. Това е животът. Децата. И нищо друго не е така ценно, както те. И си помислих, че децата приличат на цветя и носят музика в себе си и сетивност, която понякога плаши възрастните. А невиността им е лек.  Вече и повтаря едно стихче-броялка от моето детство:

Онче бонче

счупено пиронче.

Риба щука

махай се оттука...

Казва го сладко и смешно:

Онче бонче

чупано пионче.

Иба ука

Махай се чао...

И после се заливаме от смях.

-          Стефи, Тети, хайде пак кажи за ончето – подканям дъщеря си. Тя е само на две годинки и седем месеца и един ден.

-          Няма! твърдо отсича тя.

И продължава да прави свое вълшебно царство светът от който самата аз съм частица. И ми е хубаво, защото осъзнавам че срещу мен под лалетата на розовото чадърче ми се усмихва най-невероятната и приказна дъщеря.

Ходихме в зоологическата градина. Стефания се радва на всичко, на маймунките, на слона, на птиците, на буболечките. А аз се радвам на нея. На нейната спонтанност, на нейната чистота, на изумлението в очите й докато наблюдава как слонът се храни. Харесва ти да тичаш и да гледаш света около себе си. Денят е топъл. Много се радваш и на мечката, дори й хвърляш солетки и се заливаш от смях докато тя похапва от тях.

Напоследък започваш да задаваш много смислени въпроси, а най-честият е – Мамо, какво е това? Питаш и питаш неуморно, а аз ти отговарям, и отговарям...

-          Мамо, какло е тоа?

-          Очички

-          Мамо, какло е тоа?

-          Носленце

-          Мамо, какло е тоа?

-          Устичка

-          Тоа?

-          Зъбки

-          Мамо, какло е тоа?

-          Компютър

-          Уяль – казваш  ти, и пордължаваш да питаш...

-          Къде е Боби?

-          Хайде, одаме Анди. Може?

Може миличка, хайде да обуеме обувките и да се разходим навън. Обичам те. Много те обичам. Знаеш ли какво си на мама?

-          Убовта – отговаряш ми ти и ме целуваш с най-сладката целувка на света.

-          Ти си любовта!!! И си невероятна))) Знаеш, че си любовта ми, запомнила си го. Стефания, още нямаш две годинки и осем месеца, но си много умна. Рисуваш отдавна. Първото си слънце нарисува още нямаше годинка и осем месеца. Обичаш да рисуваш.

29-08-09

Плашех се от 40-я рожден ден. Все повтарям, че това са тъжните 40 години. Сутринта ми започна с честитка от теб.

-          Тит ден ден мамо, мама има ден ден папкаме тота, Тети има ден ден. И ме целуна. Това е най-хубавият ми рожден ден, защото започна с теб и усмивката ти. Имах  честитка и от кака ти и теб като съобщение в телефона, най-трогателното и преизпълнено с любов съобщение:

„ Мамо, честит рожден ден! Нека твоите желания бъдат наши пожелания. Нека усмивката ти да не слиза от лицето ти, защото тя ни прави щастливи, нека доброто ти сърце да ни обича все толкова силно както до сега, дано гордостта в очите тиче сме твои дъщери да не спира да сияе като слънце в очите ти. Винаги ще те подкрепяме и ще бъдем до теб. БЛАГОДАРИМ ТИ, че си наша майка. Обичаме те Ренката и Стефито.”

Винаги съм твърдяла, че съм щастлив човек, а сега съм повече от убедена в това. Най-щастливата майка на света – това съм АЗ! Аз Благодаря на господ Бог, че ме дари вас – моите момичета, че ми даде благословията си да бъда ваша майка и да ви обичам. Всеки миг Му благодаря и Ви благославям с огромната любов, която нося в сърцето си. Бъдете здрави и щастливи, милички мои, обичани мои. Бъдете силни, щастливи и обичани и помнете, че щастието е вътре в нас, а не извън нас. Целувки.

14-09-09

Моето малко момиченце расте. Тръгна на детска градина. Забавно е, защото има много деца и играчки. Първият ден беше невероятно спокойна. Вторият плака много. Разплаках се и аз. Мъчно ми е, че трябва да ходя на работа, но се налага. А и винаги съм смятала, че детската градина е изключително добро място за деца. Мисля, че сълзите ти бяха породени от масовата истерия, която цари вътре, а не защото лично ти чувстваш страх или безпокойство. Много-о отдавна си подготвена за детската градина. За нея ти разказвахме и баба ти, и аз. От много време искаш да тръгнеш в нея.

-          Одам ецката инка. Може? Одам цата. Мисля , че не е нужно да превеждам репликите ти, защото са разбираеми.

-          Стефания, хубаво ли е в детската градинка? питам те аз.

-          Убаво е. Има ного ца, ного гачки гаеме си. Ти дойдеш земеш ме, пиятен ден, обичам те.

Така ми казваш, а е само четвъртият ти ден там. А обичам те – го казваш абсолютно без бебешки акцент. Изчистено и направо ме разтапяш. Стефания, обичам те. Мно-ого те обичам!

        мама

Есента е студена. Заваляха листа. Пада дъжд. Ти се усмихваш.
- Мамо, дойде дядо Коледа? Виж вали - така ми говориш.
- Ще дойде разбира се. И то съвсем скоро. И какво ще донесе дядо Коледа?
- Носи ааци- казваш ми и се усмихваш толкова сладко, толкова запленяващо, че забравям колко е студено, и че вали.
- Мамо, падат стата? учудваш се ти.
- Падат милинка, защото после ще навали сняг и ще пристигне баба Зима. Птиците ще отлетят в топлите страни и тук таме ще виждаме по някой врабче. Ще го храним с трохички. Нали мъничката ми?
- Да, дойде имата, има сняг и дядо Коледа.
Светът е прекрасен!

Сещам се, че малко след като те родих, кака ти пожела да разговаряме.
- Мамо, ти сега нея ли я обичаш повече от мен?
Занемях. Как може да си помисли такова нещо. Нима е възможно любовта да се мери на килограм или нещо такова...
- Миличка, няма как да премеря любовта, която изпитвам към вас. Знам само, че е по-голяма от най-големия океан на света. Обичам ви и двете. Сега Тети ще изземва почти цялото ми време, но то е защото е много мъничка и изцяло зависи от мен. А ти си голяма и се надявам да проявиш разбиране. Баба ми, все казваше, че който  и пръст да убодеш ще прокърви и ще те заболи. Ако приемем, че ти си палеца, а тя кутрето и порежа и двата пръста, нима палеца ще ме боли по-малко? Не мога да ти кажа, че нея обичам повече, само знам, че ви обичам. Това, че малката ти сестричка ме е превзела така и вниманието ми е изострено към нея не значи, че не обичам теб. Когато станеш майка ще ме разбереш. Поне се надявам. Моля те, не се сърди, че Стефания в момента е център на внимание. Приеми, че двечките сте център на вселената ми, и сърцето ми бие за вас.
- Мамо, ама ти и да я обичаш повече, няма да се сърдя, тя е толкова мъничка...
Миличките ми момичета, вие сте най-хубавото и имам привилегията да ви се радвам и да ви обичам.

Най-тъжното е, че от няколко месеца баба ти се мъчи и бере душа както се казва. Ти ставаш свидетел на всичко това. И съприживяваш по твой си начин.
- Обичам баба, икам цункам я...така казваш.
Пристъпяш до леглото, свеждаш главица и я полагаш върху крехката й ръка.
- Баба болна! Бабо, бабо иж цата гаят тука - сочиш ТВ.
Сякаш искаш да я разсееш и откъснеш от болките и мисълта й насочена към смъртта. Искаш да й вдъхнеш нов живот. Миличката ми майчица. Отива си. Във времето в което не спи, говори че си тръгва щастлива. След нея оставаме ние. Казва, че е била щастлива, защото тук в този живот е имала щастието да ни обича. Казва, че само не иска да я боли така и иска да си отиде в съня. Но лесно не се умира. Както и не се живее лесно. Сякаш целият живот е една голяма прелюдия към смъртта.

05-10-2009

Тъжно е и мъчително, когато детенцето ти е болно. И този път не ни се размина! Миличката ми рожбичка, гориш от температура, повръщаш и само повтаряш: Тети, болна, мамо гуш Тети!
От снощи изгаряш...Направо ми идва да завия на глас. Лекарката каза, че по няколко ангини в година било нормално, но аз много се тревожа. И този път е афтозна ангина и те повали на легло. Докато сменям чорапките намокрени в оцет, кърпичката със студена водица върху челцето ти, само ти говоря как бързо ще изгоним лошата болест. И ти устояваш на всичко, а и нямаш силица дори да ритнеш силно, или да кажеш - не икам тоа! Стефанче, захарче мое, важното е да не се обезводниш и да поемаш достатъчно течности. Редувам - сладко, кисело, соленко през десет минути по една чаена лъжичка и непрекъснато търся следа от промяна в съсоянието ти. Против антибиотиците съм, но се налага, особено при ангина и ти давам въпреки вътрешната си съпротива. Миличкото ми детенце, моля те, оздравявай по-бързо! Нямам търпение моето момиче да тропка с крачета и да се усмихва, и да играем с куклите и количките на пода. Пустите болести, ако имаше начин бих ги върнала отново в кутията на Пандора.


07-11-09
Днес мама умря! Отиде си.  Бог да прости моята майчица, дано сега е на по добро място надявам се и поне не я боли и не се мъчи Майчицата ми! Днес издъхна, от очите и се ронеха сълзици...Стичаха се...а като пирон се забиваха в сърцето ми. Как ще намеря сили да продължа напред? Същевременно се повтарям, че така е по-добре за нея и сега не я боли. Изпитвам гняв, изпитвам болка, изпитвам мъка и ми идва да крещя...Имам чувството и че сълзи нямам. Нищо нямам. Чувството на празнота което ме е обзело е страшно. Тук съм. Вкъщи съм. Но мама я няма. И вече нищо не е същото. Нищо!
Мамо, обичам те мамо! Мамо, цял живот ни учеше как да живеем и какви хора да бъдем, а от месеци наред, ни учеше как се умира. Мамо, мила майчице знам, че животът вече никога няма да бъде същия. Никога! 40 години си била до мен и си давала цялата си любов, и толкова много сила...Все повтарях, че искам да бъда добра майка като теб, не знам дали успявам, но докато съм жива ще се старая да достигна онова тихо съвършенство, което ТИ притежаваше. Онази дълбока човещина, онази слънчева усмивка...Мамо, това винаги е било най-големият ми страх. Страхът, че някой ден ще те изгубя. И този миг настъпи. Мамо, и все пак у мен остава надеждата, че сега не те боли, и че сега вече си при Бог! Нали мамо? А ти никога няма да умреш, защото човек е жив докато го помнят. А теб докато дишам ще те нося в сърцето си. А и не само аз. Значи, не смъртта те е победила, а ти нея. Мамооооооооооооо



Тагове:   дневник,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dara33
Категория: Изкуство
Прочетен: 156017
Постинги: 64
Коментари: 40
Гласове: 499
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031