на Стефания с много любов

В една кутия, която се излежавала върху един стар и потъмнял от времето скрин живеело многолюдното семейство на копчетата. Между тях имало едно синьо копченце, което хич не искало да седи в кутията, а да пътешествува, а и да има шапчица. Един ден малкото момиченце, което живеело в къщата отворило кутията и започнало да разглежда копчетата. И както разглеждало – хоп малкото синьо копче се изтърколило и търкулнало на под масата, която била дъбова и имала най – красиво изваяните крака в целия град. Копченцето успяло само да каже:

- Ох, успешно приземяване...

В този миг чуло писукащи гласчета:

- Ти кой си или какво си? Хъм не ставаш за ядене и копчето усетило острите зъбки на едно мишле върху себе си.

- А ти? Ти си мишка, не си сива пухена шапка – казало синьото копче. Гласчето му прозвучало така сякаш е направило най – значимото откритие на земята.

- Ако бях шапка, ти сигурно щеше да си сирене – засмяло се мишлето на собственото си остроумие.

- Добре, сега ми кажи къде мога да си намеря подходяща шапчица? – попитало синьото копче.

Мишлето се замислило. После се фръцнало с опашка и рекло:

-         Шапка тръгнало да търси, наместо да си седи в кутията. Тук няма магазин за шапки.

После се прибрало в своята дупчица разочаровано, че не е намерило сиренце.

Копчето останало само под масата. На сутрината, първите слънчеви лъчи погъделичкали съненото синьо копче и то отворило очичките си. Малко след това пъргавата Анюха, която редовно почиствала с метлата пода чистейки го смела в лоптаката за боклук. И хоп – синьто копче се намерило сред миризливи боклуци. Имало много отпадъци от кухнята, една стара консервна кутия, вестнка от предишния ден и недоядена храна от отминалите дни. Биело не само миризливо, но и много тясно. Слава – богу, че синьото копче било мъничко. 

-         Тук мирише ужасно! - казало то и с ръчички стиснало мъничкото си носле.

-         Мирише, мирише ама сме били полезни някога, а ти още не си послужило за нищо и вече си в боклука – отсякла с рязък тон консервната кутия.

-         Полезно ли? Аз искам шапчица, а колкото до пътешествието мисля, че вече попътувах доста. Сега искам в старата кутия да се прибера. Къде мога да намеря шапчица? – попитало копченцето.

-         Ти си глупаво копче. Тук е боклук и шапки няма. прозвучал гласът на вестника от предишния ден.

-         Добре , а как да се махна оттук? попитало невинно копчето.

-         Незнаем...незнаем...провикнали се отпадъците храна.

Пъргавата Анюшка взела кофата и малко преди да изсипе боклука в контейнера зърнала копчето, което синьо и намигнало със сините си очички.

-         Това копче е ново и ще влезе в употреба – казала тя, и после го взела с гъвкавите си пръсти и го върнала обратно в кутията, която от много, много години стояла върху стария скрин.

-         Прибрах се у дома, но така и не си намерих шапка. Здравейте, братчета и сестрички! - провикнало се копчето.

-         Стига си викало, тук спим – сънено отвърнало най – голямото копче, което стояло от доста време на дъното на кутията.

И синьто копче притихнало в ъгъла на кутията, но така и не заспало. Не спирало да мисли, че полезността е хубаво нещо, макар че после отиваш на боклука. Въздишало и дълго се въртяло. На сутринта не го събудили лъчите на слънцето, защото в кутията било тъмно. Събудила го една мъничка ръчичка, която с интерес търсела нещо в кутията.

- Бабо, това копченце е синьо и ми харесва. Нали си имам нова шапка, на нея ще зашия това копче и то ще ми намига със сините си очички. Нека го взема.

Така говорело малкото момиченце, което живеело в къщата и правело бели почти всеки ден.

Пришили копчето на шапката и така копчето се сдобило със шапка. Или по – точно шапката се сдобила с копче или със синьо око.

Копчето не завършило живота си в боклука, или поне да този момент имало много, много време...

Сега то щяло да се радва и да наблюдава света от високо.

Високо ли казах?

О, да, защото шапката стои на главата на момичето, а на копчето му се струва, че се намира на върха на пирамида, ако изобщо знае какво е пирамида.

Може би, тепърва му предстои нещо вълнуващо, много повече от това да попадне под масата, да се запознае с мишле, или да бъде в компанията на стара консервна кутя, вестник от предишния ден и хранителни отпадъци.

Може би...но това ще разберете в следващата приказка.