аз не разбирам живота така:
сервизи прибрани в кутии дълго пазени в тъмното
на стария скрин
дрехи които стоят в гардероба
необличани и чакащи някога или утре
обувки кротко спящи като упоени мишки за опити
които подканят „пусни ме”
изобщо не разбирам живота така
и стени покрити с портрети
легла с опънати кувертюри и никакво сядане върху тях
кухня в която не мирише на питка и прегоряло
или на милинки
аз разбирам живота така:
куп играчки на пода
смях из въздуха на деца
разпилени обувки и дрехи понякога
и кувертюри които са смъкнати от краката
на малките
чаши с изпочупени дръжки но живи
никакви снимки
никакви по стените сякаш е гробище
само рисунки на малки слънца
и цветя и поле от усмихнати слънчогледи
животът е „минно поле”
или „път пълен с усмивки”
аз го разбирам така
животът така ме разбира