„най-трудно се пише за щастието”
каза художникът
с който се запознах на площада в Италия
оказа се известен
с картини разпръснати по света
преподавател по изкуство точно в този град
в който отседнах за мъничко
и се влюбих в цялото изобилие
от гълъби цветове и сенки на катедрали
посетих го
неговата врата винаги е отворена
можеш
         да седнеш
               да помълчиш
                        и да тръгнеш
или да питаш
да четеш от хилядите томове книги
в огромната библиотека
да разглеждаш картини
откраднах тази история
хареса ми като филм на Фелини
има чар
непринуденост и доза мечтателност
естетическа простота
която като фонтан разпръсква
струйки от собствената си свежест
и се усетих щастлива под сянката на една катедрала
с ято гълъби
        кацнали в тъмното на очите ми