самотата ни има странни отражения
думи
изпълващи порите на пространството

  На Антонио Фернандес-Молина
Всяко утро е първо.
Ставаме рано и се пъхаме в него.

като смокиня
пуснала дълбоко корени
навътре в теб

Някога някой запитвал ли се е къде се раждат Снежните човеци? Ами, аз научих това в една тиха зимна вечер, когато погледнах небето и светещите звезди по него. Сякаш туптяха милиарди сърца, там горе в синьото необятно небе. Сега ще ви раз...

разчитам времето
                върху лицето на вълните
неразбити  в бряг

„но пък не е задължително да се живее” – Кремена Йерохам
е не е задължително
но

Зимата е накацала по клоните на дърветата и всичко сякаш е заспало. Клоните приличат на сънуващи бели птици. Предполагам, че сънищата им са цветни. Цветни, като ранна пролет или късно лято. Сини като очите на усмихнато хлапе. Зелени като...

Оголяха дърветата и замлъкнаха птиците.
Слънцето бавно се скри под облачни мигли.
По паважа насипани есенни сълзи са листите.

Когато съм се родила не съм била сама, а с брат ми – близнакът, който е живял точно две седмици според мнението на лекарите, макар че е бил  първи и по–едър от мен, а най–странното е, че до ден днешен нямам чувството че...

1
Кортасар е прав -
„предпоставка за щастие

Петната не са от кафе. Покривката изглежда различна от тях. Едното прилича на роза. Другото на черно лице. Петната са мнгообразни. Интересни. Цъфтящи върху покривката, всеки път когато разливам кафето си.
Пия бавно. Пък и горчивите глътки...

Докато умираше, размишляваше с какво бе заслужил привилегията да се роди и да живее. Не си отговори.
После се сети, че животът му прилича на огромна длан с пръсти, които никога не изпълняваха предназначението си. Изпита пронизваща болка ...